неделя, 9 май 2010 г.

Скулптура - магистърска степен- керамика/ Sculpture - MA-ceramic material

-->
Свободата на първите хора в Райската градина е ограничена от две забрани :
да не ядат плодовете от Дървото на познанието и тези от Дървото на живота.
Съблазнени от змията, обаче, Адам и Ева изяждат ябълката – забраненият плод на познанието. За да не вкусят и от плода на безсмъртието и за да накаже тяхното неподчинение, Бог пропъжда първите хора от Райската градина.

Изгонване на Адам и Ева от Рая“ е основополагащ сюжет в църковно- християнската иконография. Християнството тълкува историята на човешкия акт на неподчинение като негово грехопадение. През Средновековието „Изгонване от Рая“ е сцена, служеща за назидание на хората. Чрез изкупление на греха те трябва да се завърнат в пределите на изгубените сакрални реалии.

Едва Ренесансовият хуманизъм реабилитира неподчинението на Адам и Ева в Райската градина от греховната му семантична натовареност и му предава смисъл и бунт, отвоюващ човешкото право на индивидуална свобода и независимост. Но именно този свободен избор отново поставя човека пред нов инициационен момент: той трябва да избира между богоподобието си и животинския си нагон, между райското-сакрално и земното- профанно.

Много преди християнството да даде своята интерпретация на сюжета реминисценции на темата „Изгонване от Рая“ се откриват в традициите и обредните практики на първобитните общества. В архаичните култури всеки неподчинил се на нормите на обществото или жертвено маргинализиран члин на групата бива ритуално изгонван от общността.

Независимо дали се тълкува като грях, бунт или порив към свобода, изгонването от сакралния център – Рая – е инициация.

Проследявайки сюжета във времето, установяваме, че „Изгонването от Рая“ има не само иниционен характер, но е и архетипен мотив, който се преповтаря, както в цивилизационния ход на човечеството, така и в индивидуалния човешки живот.

Въпреки че човек така и не извоюва своето безсмъртие, вкусвайки плода от Дървото на живота, мотива на непрестанното завръщане и носталгията по изгубения рай остават на практика вечни.


Кристина Динева












1 коментар:

  1. чудесен текст!!!името ми е познато-това момиче не спечели ли наскоро един конкурс с тема, свързана с неоплатонизма?

    ОтговорИзтриване